Що чула Витоша…
| Що чула Витоша… Автор: Иван Вазов |
| 25 януари 1916 г. |
- Българският Бог
- След Сливница…
- Тържествен час
- Затуй ли бе това?
- „Ни педя земя!“
- Там!
- Полковете
- Охридско езеро
- Христос, възкресе!
- Разговор с тях
- Крали Марко
- Нощно бдение
- Все там…
- Час велик
- В бури…
- Българската доброта
- Срещата на Шар
- Рождество
- Свети Клименте!
- Нашите дни в историята
- Песен, песен моя!
- Пробуда
- На кокичето
- Мило либе, тук земята…
- Езикът наш
- В улиците тъмни
- Аз вчера посетих Борисова градина…
- Що чула Витоша…
- „Горко на победените!“
- Часът
O, Витошо, защо си тъй мъртва, занемяла
под ледната си броня? Или си пък заспала?
На твойте ветри зимни де бурното диханье?
Ти цяла в дрямка тънеш, ти цяла си мълчанье!
— Не спя, нито съм мъртва, а слушам през простора
словата, що ми шъпне там Шар от кръгозора.
Какво видял и чул е с вълненье ми разказва —
събитья дивни, чийто свят спомен той запазва.
Видял е той, щастливец, борбите, чудесата
на българския воин и чул му там „урата“.
Видял на Симеона повторени пак дните,
видял на Самуила постигнати мечтите…
И много чудни йоще неща ми поверява,
чаровни, кат легенда, безсмъртни, като слава.
И всичко, всичко, що му живее в ековете,
което да разкаже решил на вековете!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |