В бури…
| В бури… Автор: Иван Вазов |
| Ноември 1915 |
- Българският Бог
- След Сливница…
- Тържествен час
- Затуй ли бе това?
- „Ни педя земя!“
- Там!
- Полковете
- Охридско езеро
- Христос, възкресе!
- Разговор с тях
- Крали Марко
- Нощно бдение
- Все там…
- Час велик
- В бури…
- Българската доброта
- Срещата на Шар
- Рождество
- Свети Клименте!
- Нашите дни в историята
- Песен, песен моя!
- Пробуда
- На кокичето
- Мило либе, тук земята…
- Езикът наш
- В улиците тъмни
- Аз вчера посетих Борисова градина…
- Що чула Витоша…
- „Горко на победените!“
- Часът
Ред трусове, бури, преврати,
разгроми, триумфи крилати,
добри и ужасни съдбини,
от трийсет и девет години,
народе, видя, преживя ти
и твърд ги посрещна, изпрати.
Дял странен съдбата ти дала,
за напън те вечен създала,
и в подвизи трудни унесен,
улисан в неспирната битва,
ти нямаш дор час за молитва,
ти нямаш дор време за песен.
Борби и тревоги безбройни
и малко минути спокойни
небето обрекло ти там…
Ти в бури от люлка заскита,
едно поколение само
на десет животът изпита!
Какво си? Желязо ил камен?
Ил дух, ил стихия, ил пламен?
Не чух те в таз дълга верига
от подвизи, мъки, умори
по всички балкански простори
да викнеш: о, господи, стига!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |