Пробуда
| Пробуда Автор: Иван Вазов |
| Януари 1916 г. |
- Българският Бог
- След Сливница…
- Тържествен час
- Затуй ли бе това?
- „Ни педя земя!“
- Там!
- Полковете
- Охридско езеро
- Христос, възкресе!
- Разговор с тях
- Крали Марко
- Нощно бдение
- Все там…
- Час велик
- В бури…
- Българската доброта
- Срещата на Шар
- Рождество
- Свети Клименте!
- Нашите дни в историята
- Песен, песен моя!
- Пробуда
- На кокичето
- Мило либе, тук земята…
- Езикът наш
- В улиците тъмни
- Аз вчера посетих Борисова градина…
- Що чула Витоша…
- „Горко на победените!“
- Часът
След дрямката мъртвешка
душа се буди пак,
тя сила пак младежка,
сдоби пред гробний праг.
Увисналата лира,
що дълго спа, мълча,
в кипежа на всемира
взе дял и зазвуча,
и цяла се превърна
в стон, отзвук, химна, клик…
Но кой живота й върна?
Кой дух, кой маг велик?
Кой чародей незнаен,
кой демон тоя път
с възторг свещен и таен
запали ми духът?
Ех, там, в полята бойни,
войник се мярка сив,
с черти добри, спокойни,
безимен и свенлив.
Той, той сега събуди,
окрили моя дух, —
кога в борбите луди
„Урата“ му зачух!
И вйдех чудесата,
що родна мощ сторй —
оръдье на съдбата —
сама съдба дори!
И аз запях за всички
Пред новия светлик,
тъй както заран птички
пред слънчов пеят лик.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |