| След посещението ми на софийската гара
|
Отиват… Полк след полк и влак след влак.
Върховен час! Велико напреженье
на мишците народни! Виждам пак
на мощ стихийна страшно проявленье.
Отиват, все на запад — ден и нощ!
Това са на България децата —
това е на България душата
със всичките и ярости и мощ.
Това е право с юмрук издигнат
върху безчестьето и подлостта,
заканата ужасна на скръбта,
гневът, кат из димящ вулкан изригнат;
гневът свещен, изникнал от любов
безкрайна към страдалци и робове,
това е отговор на скръбний зов
на Македония кървава, в окови;
това са Лозенград, Люлебургас,
Чаталджа, Булаир, от гняв пламтящи,
И на Айваз Баба безумний бяс —
на нови яростни ура летящи;
Това са ратниците, сонм крилат
от мъстоносци, с пламък във очите
извикани от богомерзки рат
проклет на Сливиница от бегълците!
Това е устрема стихиен пак
на правдата, честта и мъжеството
към лют двубой с коварството и злото…
Отиват — полк след полк и влак след влак!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
