| Написано при известието за освобождаването на Охрид - Ноември, 1915
|
Какво ме тласка днес и кой ме глас зове
към твоя лъскав шир и китни брегове,
о, езеро прекрасно?
Не знам — но в тоя час величествен ламтя
със вихрени крила към теб да полетя,
към твоя чуден свят, пленил духа ми властно;
ламтя да потопя душа и смаян взор
на твойто огледало в светлия простор,
о, езеро омайно,
на сините вълни да гледам хубостта,
на техний плясък тих да слушам песента,
стенанието тайно;
И там, при Охрид стар, праха да видя свят,
въз който е стоял изчезналий палат
на бурний Самуила,
да сетя, може би великия му дух
витающ там; да чуя в ромона ти глух
легендите свети на старината мила;
да тъна във море от спомени, мечти
пред твоя чуден шир с неземни красоти,
кой свода отражава,
и гост очарован, въз славния ти бряг,
да гледам възхитен народния ни стяг
как вятър го развява!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
