В час велик на мощ духовна,
на величествен подем
посред бурята световна
ний живеем и растем.
Страшни дни ни Бог, изпрати —
младост нова да сдобийм,
сили в нази непознати
удивени да открийм;
сили векове калени
в изпитанья и тегла
и летежи вдъхновени
на заякнали крила.
O, Българио, край роден,
как си дивна в тия дни
с тоя устрем благороден
към велики съдбини!
Клюмнала, печална вчера,
днес — прекрасен херувим —
пълна с бодрост, пълна с вера,
с дух висок, несъкрушим.
O, върви из своя път,
пътя славний на честта,
във борбите на светът
твоята е най-света.
Нек те мразят, клеветят
стари, нови врагове:
твойте лаври ще блестят
в бъдещите векове.
В поколения безброй
твоя подвиг ще живей,
величавий образ твой
във исторьята ще грей,
че във тоз безжален век,
с бойни разцъфтял поля,
ти една кръвта си ля
за поробений човек.
