Мило либе, тук земята…
| Мило либе, тук земята… Автор: Иван Вазов |
| Декември 1915 г. |
- Българският Бог
- След Сливница…
- Тържествен час
- Затуй ли бе това?
- „Ни педя земя!“
- Там!
- Полковете
- Охридско езеро
- Христос, възкресе!
- Разговор с тях
- Крали Марко
- Нощно бдение
- Все там…
- Час велик
- В бури…
- Българската доброта
- Срещата на Шар
- Рождество
- Свети Клименте!
- Нашите дни в историята
- Песен, песен моя!
- Пробуда
- На кокичето
- Мило либе, тук земята…
- Езикът наш
- В улиците тъмни
- Аз вчера посетих Борисова градина…
- Що чула Витоша…
- „Горко на победените!“
- Часът
Мило либе, тук земята
спи и мръзне под снега,
а мен дъхат ми цветята,
май за мене е сега,
Мило либе, битки бесни
тук наоколо бучат,
аз пък слушам сладки песни,
пойни птички ми звучат.
Мило либе, тук са хали
и мъгла небе мрачй,
а мен ясно слънце гали,
топлят пролетни лучи.
Мило либе — ти далеко —
а тук смърт коси, бесней;
пък мен драго, пък мен леко,
около ми радост пей.
Мило либе, тук чужбина
неприветна, а пък аз
в нашта Розова долина
в тоз се възхищавам час.
Как? Нима те тъй учуди
във сърце ми пролетта?
Ах, не казвам думи луди:
твойто писъмце чета.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |