На кокичето

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
На кокичето
Автор: Иван Вазов
Първото, що видях сложено на масата си - Януари 1916 г.
Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Песни за Македония

Година: 1913-1916


Съдържание:

Кокиче белоснежно,
о, цвете мило, нежно,
любувам ти се аз —
на пролет благодатна
усмивчица приятна
във тоя ранен час.
 
Дошло ни си в дни бурни,
а небеса лазурни
сънуваш, мило, ти.
Кат теб и ние, цвете,
бленуваме съгрети
от хубави мечти:
 
да видим, че се ражда
пред нази пролетта,
да утолиме жажда
за щастье, красота;
 
да видим въз земята
на вихрите, теглата
ден ясен да изгрей.
И Господ от небето
в домът ни и в сърцето
мир сладостен да влей.
 
Копнейм — о, как копнейме!
за радост, за любов,
живот да заживейме
в труд плодотворен, нов;
 
въз пепелта за зидим
честити бъднини,
конеца веч да видим
на бури, кръвнини
 
и в ножница да завре
ръка юнашка меч —
за мирно дело веч;
в чело венчано с лаври
пак мисъл да загрей,
нов идеал да зрей…
 
Таз пролет, нам любима,
душата ни мечтай —
но дълга и без край,
без есен и без зима,
със безконечен май!
 
Кокиче белоснежно,
дошло в тоз ранний час,
о, цвете мило, нежно,
любувам ти се аз.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.