Песен, песен моя!
| Песен, песен моя! Автор: Иван Вазов |
| 3 януари 1916 г. |
- Българският Бог
- След Сливница…
- Тържествен час
- Затуй ли бе това?
- „Ни педя земя!“
- Там!
- Полковете
- Охридско езеро
- Христос, възкресе!
- Разговор с тях
- Крали Марко
- Нощно бдение
- Все там…
- Час велик
- В бури…
- Българската доброта
- Срещата на Шар
- Рождество
- Свети Клименте!
- Нашите дни в историята
- Песен, песен моя!
- Пробуда
- На кокичето
- Мило либе, тук земята…
- Езикът наш
- В улиците тъмни
- Аз вчера посетих Борисова градина…
- Що чула Витоша…
- „Горко на победените!“
- Часът
Песен, песен моя
други път бе ясна,
днес си, песен моя,
бурлива и страстна.
В тебе веч не дъха
мирис и услада,
от тебе не лъха
зефирна прохлада.
Мрачна си, сурова,
песен вдъхновена,
с злъчка и отрова
често напоена.
Бурна кога пееш,
за победа, слава,
бурна, кога лееш
огнен гняв във лава.
Ти си цвят все веян
от вихри сърдечни,
ти си бор люлеян
от ветрове вечни…
Песен, песен моя,
други път бе ясна,
днес си, песен моя,
бурлива и страстна:
бурлива и знойна,
както е сърце ми,
страстна, безпокойна,
като нашто време.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |