„Всички плачеха от радост.
Възторгът бе неописуем!“
Официално съобщение
Там де Вардар шуми, в оня край мил и свят,
де се наште стремят души, мисли, сърца,
със ура и с венци, с просълзени лица
братя роби здрависват спасителя брат.
Ден велик! Доживях те, дочаках те веч!
О, сърце, тупай, бий със младежкия жар!
Там свобода загря! Волно българска реч
зазвуча по бърда, по поля, и в олтар.
О, гори, планини, вий напразно сега
пред мен пречка поставяте — пречки не знам
за летежа си вихрен на Пирин през снега:
аз съм там, със духа, аз съм там, аз съм там!
Аз деля радостта на възкръсналий брат
във урата, в сълзите му своите слял,
и прегръщам те с него, герою крилат,
за този празник велик сили, кръв — всичко дал;
ти герою, ти войно с железен дух, гръд,
на България гордост, света удивил
с ураганский си устрем към слава и смърт,
епопеи създал и империй сломил!
О, лети от триумф на триумф, радост сей!
Нощ превръщай на ден, плач на смях, ад на рай,
И над Охридското езеро, роб де ридай,
ти победното си знаме развей!
Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Там! (Иван Вазов, 3).
