Що гърмиш, Българска стара Мораво?
Що шумят празнично твойте талази?
Морава
Зрелище вчера видях величаво:
Българско войнство ме пръв път прегази.
— Вардаре буйни, що тъй светлееш?
Песен омайна и нова ти пееш?
Вардар
Български синове, млади витязи
с лаври минаха над мойте талази!
— Шар снежноглави — на чуките царят, —
що от теб идат тез странни ехтежи?
Шар
Чух съдбоносни ура и гърмежи —
мойте ги екове още повтарят.
— Що зеленееш, Бабуно, срез зима…
Лаври по твойте плещи зацъфтяха!
Бабуна
Пролет ми лъхна и Бог подмлади ма:
дивни юнаци през мен прелетяха.
— Охридско езеро, гладко, кристално,
що се вълнуваш, шумиш триумфално?
Охридско езеро
Вест ме зарадва за славна победа:
левското знаме във мен се огледа.
Черна река, що тъй с бранове мътни
пееш гръмовно из тъмни усои?
Черна река
Славя аз подвизи нови, безсмъртни,
що тук извършиха родни герои.
— Що си запял и ти, Дрине, далеки?
Драгост велика крий твойта песница.
Дрин
Драгост и радост: чуй, ази съм веки
нова на младото царство граница!
— Преспанско езеро, твойте талази
що се с такава заплискаха сила?
Преспанско езеро
Сянката виждам на цар Самуила,
тука дошла да се радува с нази.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
