Във улиците тъмни
нощта царува йощ.
Ах, скоро ли ще съмне —
зора да пръсне нощ?
Да видя аз небето
тъмней ли, ил синей,
и слънчов луч полето
днес ще ли да залей.
Ах, там, в далечината,
де моя дух лети,
стоят под знамената
юнаците свети!
Чукарите са снежни,
реките са под лед,
пространствата безбрежни
немеят без привет.
Огрей ги, слънце златно,
и с тях — борците там,
топли ги благодатно,
влей мощ в гърди им тям.
Тям, тям са нужни сили,
топлик в снага, сърце,
гореща кръв във жили,
несмръзнали ръце.
Че подвиг страшен вършат
в борба с душман, стихий,
с венец да го завършат
те правят чудесий.
Нам топло е в леглото —
нам, лишните в тоз час —
тям коченей телото
под лъх на нощен мраз.
И чувствувам смущенье
и някаква тъга —
почти едно гризенье
на съвестта сега…
