| Написано след посещението на една болница, дето учуден видях, че един наш ранен войник гощаваше с шоколад и овощия сьседа си сърбин, тоже ранен войник. След справка узнах, че нашият войник получил раната си от сьщия в боевета при Пирот! Един от хилядите случаи на проявяване свойственото на бьлгарската душа и характер добросърдечие.
|
Добър и великодушен
в затишьето, в мирът,
или вулкан отпушен
на битките в шумът;
ту удар, кой убива,
ту вихър, кой ехти,
ту дева срамежлива —
народе, туй си ти.
Ужасен във борбата,
извън борбата — мил —
кого не си дивил
с гнева си, с добротата?
Но твоя гняв е вир,
море е благостта ти,
небесен дар в душа ти
и неин Бог, кумир.
Готов за всепрощенье
към вчерашний враг твой,
ти фърляш във забвенье
обидите безброй.
Херкул по ръст и сила,
дете по кротостта,
съдбата те дарила
с опасна красота.
Да, син на Добрината —
омраза, мъст не знайш,
тегнее ти враждата
и въздуха й не трайш.
Не сдържаш колко-годе
наклона твоя благ:
добряк си ти, народе,
до слабост си добряк!
Със таз душа в безпечност
пред злото на светът —
на милост и сърдечност
неизчерпаем ссъд.
Със таз душа прекрасна,
с туй златното сърце
в усмивка сбрани ясна
по строго ти лице…
На колко изненади
така си жертва бил,
в невидени прегради
челото си си бил?
И в наший век, потресен
от злоби без конец,
ти с тоя дар небесен
изглеждаш чужденец!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
