Преградите на България
| Преградите на България Автор: Иван Вазов |
| 1883 |
- Отечество любезно, как хубаво си ти!
- Пак из тебе хода…
- По райските долини
- Пряспа
- Към природата
- Кръгозорът на Пловдив
- Долината
- Майски вид
- Вечерният час
- Хисарските развалини
- Когато ида в Балкана…
- Там!
- Размишления в колата
- Оживелите кости
- Раненият опълченец при Шейново
- Пред гумното
- Родопите
- Тор
- И често мисля аз печално…
- Къпина
- Да бъдем великодушни!
- Момина баня
- Excelsior!
- Бук и тръне
- Пак борби, борби нечестни…
- Леевица
- Българският език
- Да можем да постигнем ние
- Разхубавяла, разцъфтяла…
- Родното пепелище
- Рицар Балафре
- Два сфинкса
- Столетник
- Не дай, боже, да загинем…
- Елада
- Не се гаси туй, що не гасне
- Великата мисъл
- В душа се будят чувства мили…
- Паметниците на България
- Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти…
- Песента на синчеца
- Живи картини
- Бъди горд във бедата…
- Възпоминания от Батак
- Преградите на България
- Линее нашто поколенье…
- В минути на тъга и злъчка…
- Не, не вярвам, че докрай…
- Към свободата
- Кипеж
- Певец
Македонски сонети
- Там!
- Не даваме я!
- Орфеева лира
- Посещение на Солунската гимназия
- Нощна песен
- След митинга
- „Зито о султанос!“
- Пред Беласица
- Срещу Атон
- Извън солунските стени
- Черното знаме
- Крали Марко и пушката
- Средството да нямаш врагове
- Разлюляха се наште надежди…
- Шумиш ти, старий брясто…
- Недей топи перото си…
- Кулата
- Всичко пада
- Не мислете за тях!
- Забравените
- Младежу
- Лудите
- В камарата
- Патриотизъм
- Бюджетът
- Размишления за фракът
- Нравствени бъдете…
- Приятно е, да, господа!
- Практичен
- Изтъкахме си платното, ритаме кросното
- Нашто време с шум е…
- Към тържествующите клеветници
- Епилог. Общество и певец
Балкан, Родопи, Шар, Пинд, Рила,
напразно гордата съдба
помежду нас ви е турила,
като граница за делба.
Ний пак едно сме, пак сме сбрани,
прегради няма зарад нас.
Пространства, пропасти, балкани
не значат нищо тоя час!
По-лесно бихте зид турили
зарад орловите крила,
по-лесно бихте разделили
на две гръмовната стрела —
но не нас, о, гори надменни!
(Ни ти, берлински злобен съд!)
Пред наший идеал свещенни
вий пречки слаби сте в светът.
Що би могла стихийна сила?
Що можат нашите врази?
Нас свързват векове теглила,
нас сливат океан сълзи;
нас свързва минало страдално,
еднаква кръв, язик, съдба,
и дух, и нещо нераздялно…
И цяло бъдеще с борба.
И вий, гранитни исполини,
с приоблачните си чела,
сте само прости стъпала,
отдето Крали Марко нине
наглежда своята земля.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |