Изтъкахме си платното, ритаме кросното

Изтъкахме си платното, ритаме кросното
Автор: Иван Вазов

Написано на 19 февруари 1882

Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Поля и гори“

Година: 1884

Съдържание:

Македонски сонети

I
Всякой моралист и книга
хвалят благодарността,
като чувство, що въздига,
человека на света.
Ний, кат хора с здрав разсъдък
и със по-практичен възгляд,
пред тоз глупав предразсъдък
рабски не клониме врат.
II
Ний желаеме да станем
людье с нрав солиден, строг,
със утопий се не храним,
нито с телешки възторг.
На признателността твара
не минува в наший търг,
ний оставяме на звяра
да познава тоя дълг.
III
Има поговорка проста:
чорту митан направи,
дор успейш да минеш моста,
па подир го остави!
Туй прекрасното изкуство
ний чудесно го владейм;
на глупците дайте чувство,
ние с вятър не живейм.
IV
Като хора реалисти,
ний не гледаме назад,
и в мухлясалите листи
за нас няма благодат.
Що е било, то било веч…
Вместо китки днес да вийм,
нека се старайме повеч
лирки да си придобийм.
V
Да, кат люди на прогреса,
фанатизъма не щем,
над прошедшето завеса
ние спущаме съвсем;
и кат гледаме назади,
мъчно можем различи
тоя, що хамот ни даде,
от тоз, дето го строши.
VI
Пред велики идеали
не треперим кат деца
ние можем се похвали,
че веч нямаме сърца.
Колкото за тез, що страстно,
жертвуваха се за нас,
ний се стискаме ужасно
да не се изсмеем с глас.

Изтъкахме си платното —
ритаме кросното.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.