Нашто време с шум е…
Нашто време с шум е… Автор: Иван Вазов |
1882 |
- Отечество любезно, как хубаво си ти!
- Пак из тебе хода…
- По райските долини
- Пряспа
- Към природата
- Кръгозорът на Пловдив
- Долината
- Майски вид
- Вечерният час
- Хисарските развалини
- Когато ида в Балкана…
- Там!
- Размишления в колата
- Оживелите кости
- Раненият опълченец при Шейново
- Пред гумното
- Родопите
- Тор
- И често мисля аз печално…
- Къпина
- Да бъдем великодушни!
- Момина баня
- Excelsior!
- Бук и тръне
- Пак борби, борби нечестни…
- Леевица
- Българският език
- Да можем да постигнем ние
- Разхубавяла, разцъфтяла…
- Родното пепелище
- Рицар Балафре
- Два сфинкса
- Столетник
- Не дай, боже, да загинем…
- Елада
- Не се гаси туй, що не гасне
- Великата мисъл
- В душа се будят чувства мили…
- Паметниците на България
- Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти…
- Песента на синчеца
- Живи картини
- Бъди горд във бедата…
- Възпоминания от Батак
- Преградите на България
- Линее нашто поколенье…
- В минути на тъга и злъчка…
- Не, не вярвам, че докрай…
- Към свободата
- Кипеж
- Певец
Македонски сонети
- Там!
- Не даваме я!
- Орфеева лира
- Посещение на Солунската гимназия
- Нощна песен
- След митинга
- „Зито о султанос!“
- Пред Беласица
- Срещу Атон
- Извън солунските стени
- Черното знаме
- Крали Марко и пушката
- Средството да нямаш врагове
- Разлюляха се наште надежди…
- Шумиш ти, старий брясто…
- Недей топи перото си…
- Кулата
- Всичко пада
- Не мислете за тях!
- Забравените
- Младежу
- Лудите
- В камарата
- Патриотизъм
- Бюджетът
- Размишления за фракът
- Нравствени бъдете…
- Приятно е, да, господа!
- Практичен
- Изтъкахме си платното, ритаме кросното
- Нашто време с шум е…
- Към тържествующите клеветници
- Епилог. Общество и певец
Нашто време с шум е
много плодовито,
дружествата, куме,
ражда страховито.
Братства, сказки, трупи —
всичко правим смело.
Всякой ден се лупи
нещо недозрело.
Бърже го прославим
с име безпримерно,
после го оставим
да умре мизерно.
„Та чорт да ги земе! —
някой си ми каза, —
нямам сега време
из калта да газа.
Случай през таз зима
мъчно ще намера,
утре бал ще има —
други ден — венгера.“
— Хай на заседание!
— Та не сме говеда!
Сбогом, бай Иване,
бързам у съседа.
Там щъ права бденье,
чака ме форханът,
страх ме е без мене
да го не захванат.
Прежнята неделя
фръкна цяла платка:
туй се мъчно смеля,
ще ми кажат: патка.
— Хай на заседание!
Три минутки само!
— Я млъкни, Драгане,
що ще правим тамо?
Не мога пошавна!
Отивам у Шишка,
имам една славна
да скроя интрижка.
— Чуйш? От напън много
дружеството умряло!
— Да? Ех, слава богу,
удрайте клепало!
Веч се увоня то,
нека се зарови:
идущето лято
ще измъти нови.
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |