Майски вид
Майски вид Автор: Иван Вазов |
- Отечество любезно, как хубаво си ти!
- Пак из тебе хода…
- По райските долини
- Пряспа
- Към природата
- Кръгозорът на Пловдив
- Долината
- Майски вид
- Вечерният час
- Хисарските развалини
- Когато ида в Балкана…
- Там!
- Размишления в колата
- Оживелите кости
- Раненият опълченец при Шейново
- Пред гумното
- Родопите
- Тор
- И често мисля аз печално…
- Къпина
- Да бъдем великодушни!
- Момина баня
- Excelsior!
- Бук и тръне
- Пак борби, борби нечестни…
- Леевица
- Българският език
- Да можем да постигнем ние
- Разхубавяла, разцъфтяла…
- Родното пепелище
- Рицар Балафре
- Два сфинкса
- Столетник
- Не дай, боже, да загинем…
- Елада
- Не се гаси туй, що не гасне
- Великата мисъл
- В душа се будят чувства мили…
- Паметниците на България
- Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти…
- Песента на синчеца
- Живи картини
- Бъди горд във бедата…
- Възпоминания от Батак
- Преградите на България
- Линее нашто поколенье…
- В минути на тъга и злъчка…
- Не, не вярвам, че докрай…
- Към свободата
- Кипеж
- Певец
Македонски сонети
- Там!
- Не даваме я!
- Орфеева лира
- Посещение на Солунската гимназия
- Нощна песен
- След митинга
- „Зито о султанос!“
- Пред Беласица
- Срещу Атон
- Извън солунските стени
- Черното знаме
- Крали Марко и пушката
- Средството да нямаш врагове
- Разлюляха се наште надежди…
- Шумиш ти, старий брясто…
- Недей топи перото си…
- Кулата
- Всичко пада
- Не мислете за тях!
- Забравените
- Младежу
- Лудите
- В камарата
- Патриотизъм
- Бюджетът
- Размишления за фракът
- Нравствени бъдете…
- Приятно е, да, господа!
- Практичен
- Изтъкахме си платното, ритаме кросното
- Нашто време с шум е…
- Към тържествующите клеветници
- Епилог. Общество и певец
Елате да погледнем на тоя чуден рай!
Излезте на полето: сега е красен май —
часът на красотите, на любовта, цветята;
елате да подъхнем от пролетния свят,
от полското диханье, от горский аромат,
от струите прозрачни, що леят небесата!
Природата засмяна в тез дивни часове
скърбящите приветно към себе ги зове.
О, вий, кои мечтайте, души, кои търпите,
страдалци ил поети, излезте днес навън:
за вашта скръб — утеха, за ваший дух — огън
тук има да открийте.
Сърца ви ще затрепкат от радост в тоя миг,
и ваший взор, омаян от божия светлик,
ще се напълни с сълзи признателни и жежки;
и в сладко умиленье уста ви ще мълвят
слова вълшебни, тайни, които никой път
не може ги изказа езикът человешки.
Хладът и миризмите и свежият зефир
изпълнюват душата с блаженство и със мир;
небето и земята любовно се цалуват,
и птици страстно пеят, горите шумолят,
и тебе ти се иска да любиш на светът
сред тез хармоний майски, духа ти що милуват.
Навред очарованье! Величие навред!
Окото без насита лети от цвет на цвет…
И като чучулига, ту в небесата сини
потъва, пей звънливо и радостно витай,
ту като пеперудка тук долу си играй,
и детски се любува на райските градини.
Нивята позлатени, на ветра от дъхът
вълнуват се красиво, преливат се, блещят.
Из тях, кат красен накит, обречен за момите,
чърви се ален пукъл, синчецът се синей —
и бялата лай-кучка в тревицата се смей —
всред мирните ливади емблема на звездите.
В дъбравата е шумно. Там славей гласовит —
певецът на горите, орфей пернат и скрит,
напява свойте страстни мелодий в упоенье,
и често из браздите се тихо слива с тях
ту задружната песен, ту веселият смях
на младите копачки със бузи зачървени.
А там — горите сини — гигантски твърдини,
глави си снежни къпят в небесните вълни,
и в празника участье и те за да добият,
цалувката си свежа изпращат къмто нас
и правят да се люшка леса и слабий клас
и с младо сладострастье гърди ни да забият.
Елате да погледнем безкрайний синий свод,
тоз океан въздушен, без дъно и без брод,
как в хаоса лазурний, де пъплят световете,
се облаците реят, кат някакви мечти,
как слънцето прекрасно разпалено пламти
и сипе въз земята зари, песни и цвете;
как май благословени, кат гений-чародей,
навред живот, и младост, и хубост нова лей,
и в червейчето мъртво, и в зрънцата зарити;
как из скалите вади усмихнатия храст,
как вред душа разлива и вкарва с чудна власт
поезйята в живота и любовта в гърдите!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |