Бук и тръне

От Уикиизточник
Бук и тръне
Автор: Иван Вазов
1882
Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Поля и гори

Година: 1884


Съдържание:

Македонски сонети

В усоите, в долините
        растеше бук клонат.
Трънаците, глогините
        нападаха го с яд:
 
— Ти душиш ни, додяваш ни,
        кой бяс те тук тури?
Да дишаме не даваш ни
        ни въздух, ни зари.
 
Ний гинеме, ний гаснеме
        под твоята снага,
не пущаш ни да раснеме,
        завиждаш ни сега.
 
— Млъкнете там, потайте се —
        каза им гордий бук, —
вий тръне сте, познайте се,
        защо шумите тук?
 
Напразно вий се сърдите,
        признайте си грехът:
вам даде се да бъдете
        съседи на прахът;
 
да дърпате, закачате
        край всякой път и друм,
да скубите минвачите,
да жилите без шум.
 
Ни слънцето, ни сянките
        не са ви криви вам,
до мен растат фиданките
от моя род голям.
 
Не се тъжат, оплаковат
        от нищо на светът,
от бурите наякноват,
        виреят на пекът.
 
Защото те родени са
        високо да растът,
по своя род, кат мене са —
        гиганти на светът.
 
На лято в дните знойните
        ний правим сянка, хлад
на пиленцата пойните,
на пътник и на гад.
 
Над малките ний владаме,
        не се боим от брой!
А паднем ли, то падаме
        със халите във бой!
 
И пълним самотиите
        със плачове и страх,
а вие живи гниете
        в забвение и прах.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.