Кипеж
Кипеж Автор: Иван Вазов |
Пловдив |
- Отечество любезно, как хубаво си ти!
- Пак из тебе хода…
- По райските долини
- Пряспа
- Към природата
- Кръгозорът на Пловдив
- Долината
- Майски вид
- Вечерният час
- Хисарските развалини
- Когато ида в Балкана…
- Там!
- Размишления в колата
- Оживелите кости
- Раненият опълченец при Шейново
- Пред гумното
- Родопите
- Тор
- И често мисля аз печално…
- Къпина
- Да бъдем великодушни!
- Момина баня
- Excelsior!
- Бук и тръне
- Пак борби, борби нечестни…
- Леевица
- Българският език
- Да можем да постигнем ние
- Разхубавяла, разцъфтяла…
- Родното пепелище
- Рицар Балафре
- Два сфинкса
- Столетник
- Не дай, боже, да загинем…
- Елада
- Не се гаси туй, що не гасне
- Великата мисъл
- В душа се будят чувства мили…
- Паметниците на България
- Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти…
- Песента на синчеца
- Живи картини
- Бъди горд във бедата…
- Възпоминания от Батак
- Преградите на България
- Линее нашто поколенье…
- В минути на тъга и злъчка…
- Не, не вярвам, че докрай…
- Към свободата
- Кипеж
- Певец
Македонски сонети
- Там!
- Не даваме я!
- Орфеева лира
- Посещение на Солунската гимназия
- Нощна песен
- След митинга
- „Зито о султанос!“
- Пред Беласица
- Срещу Атон
- Извън солунските стени
- Черното знаме
- Крали Марко и пушката
- Средството да нямаш врагове
- Разлюляха се наште надежди…
- Шумиш ти, старий брясто…
- Недей топи перото си…
- Кулата
- Всичко пада
- Не мислете за тях!
- Забравените
- Младежу
- Лудите
- В камарата
- Патриотизъм
- Бюджетът
- Размишления за фракът
- Нравствени бъдете…
- Приятно е, да, господа!
- Практичен
- Изтъкахме си платното, ритаме кросното
- Нашто време с шум е…
- Към тържествующите клеветници
- Епилог. Общество и певец
Това са страстите, кои реват,
това са злобите, кои кипят,
това е вихърът нечист, това е
часът, в кой мръсното ще победи.
Шумът на утеснените гърди,
що бясната вражда копае,
шумът на всичките инстинкти зли,
на жлъчките клокочущи, възврели,
на низостите бесни, пощръклели,
на пяната край морските скали.
Това е мръсната борба на злото
със честното. Това е тържеството
на всичко, що пълзи или бръмчи,
що пуща плюнки, вон и яд, и лиги,
що хапе, каля, що кове вериги
и лази низко, вместо да фърчи;
това е царствието и напора
на всичко фърлено в калта да плуй,
това е червякът, кой вдига се и плюй
против орела, кой лети в простора.
А ний стоим свидетели без глас
на таз нечиста хала и мълвиме:
Ще чакаме и всичко туй ще мине —
и пак борбите светли са за нас,
и пак в денят на славни изпитанья
ний, немите, ще бъдем чути вред,
ний, задните, ще бъдеме напред,
за смърт готови, жадни за страданья,
и всичкий паплач гнил на жаби, змий
кой знай тогаз къде ще се укрий!
Другари, силите си да запазим!
Не щем борби, де требува да лазим!
За друго бойно поле ний ламтим,
де бихме паднали, като летим,
де сред шума, великите премеждий
стояла би пред наший смаян взор
велика цел с великите надежди,
а не една хоругва на позор,
не цел, родена в един мозък тесен,
не джеб зина̀л, не егоизъм бесен!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |