Лудите

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудите
Автор: Иван Вазов
Март 1881
Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Поля и гори

Година: 1884


Съдържание:

Македонски сонети

На 1882 год. юни 16-й подписаний А.Н.Парушев,
съдеб. следовател в първи съдеб. участок при Вратч.
окр. съд, като имам пред вид, че обвиняемий Драган
Цанков по своето си убеждение, по знаковете, както
и по лошавий му поглед, забележвам, че обвиняемий
Драган Цанков, няма здрав ум, то на основание статия
597 от Врем. Съд. правила постанових: Да свикам оние
лица, които познават добре обвиняемий Д. Цанков и изпитат
в какво положение се намира паметта на обвиняемий Д. Цанков.
Съдеб. следовател А. Н. Парушев

Да, луд е той! Той няма ум!
Защо бесней? Що прави шум?
Защо не е спокоен, важен,
кат господ дал, и ням, и слеп,
и скот безграмотен кат теб,
о, бесарабецо продажен?
 
Кой дявол кара го сега
да рита с боса си нога,
да има убежденье строго,
да вдига шум и нов въпрос,
кат че не ще се найде кост
и зарад него, слава богу!
 
Ти имаш право, бедна твар,
той няма тоз безчестний дар,
да прави поклони смирени,
да си търгува с съвестта,
да счита мирно стойността
на всичките пятна платени.
 
Сега е мъдър, който знай,
във свойто кътче да се тай,
на силните да угождава,
да не домислюва дотам,
кога речат: продай се нам!
По-скъпичко да се продава.
 
Но щом Цанков издигне глас
и каже: протестирам аз!
И лъчи се, кат див от купа —
той луд е. Да, Цанков е луд!
Това разбира го без труд
дори и твойта тиква глупа.
 
Талантът, геният, духът
и всичко рядко на светът,
кое народите разклаща,
разпаля хладните гърди,
създава, руши и гради,
на глупостта съдът изпаща.
 
Коломб бе луд. Халей бе луд,
не беше свесен нито Брут,
и Байрон беше малко блъснат —
за малките глави — Христос —
и той бе луд и даже прост,
а Нютон бе зелен откъснат!
 
А тез гиганти, богове,
създадоха ни светове!
Светът олтари е изправил
на техний чуден гений в чест.
На техний ум — Парушев днес
във лудница ги би поставил!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.