Не се гаси туй, що не гасне (Иван Вазов)

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Не се гаси туй, що не гасне (Иван Вазов).

Не се гаси туй, що не гасне
Автор: Иван Вазов
Януари 1883
Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Поля и гори

Година: 1884


Съдържание:

Македонски сонети

За нас е радост, слънце златно
в навъсен ден когато бляска,
но лучът му грей по-приятно
през някоя тъмнична рязка.
 
Една звездица — и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.
 
Огънят, в който Хус изчезна,
огря вселената по-ясно,
в нощ мрачна, бурна и беззвездна
светкавицата грей ужасно.
 
Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.
 
Тук всичко мре, изтлява, гние
и тез, що бдят, и тез, що падат,
престоли, царщини и вие
и червите, що вас изядат.
 
Едната светлина е вячна —
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.
 
Във мрачен гроб фърлете нея —
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея —
тя във Волтера ще възкръсне.
 
И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.