Умиращият лебед
- Посвещение
- Към поета
- Към красотата
- Към меченосеца
- На венценосеца
- На апостола
- На младия
- Към витяза
- Към неспокойния
- Пролог
- Кралят на лазура
- Последният сън
- Умиращият лебед
- Скарданели
- Столетник
- Исландска мадона
- Сърце на съвестта
- Иманяр
- Умиращият Осиян
- Прокълнатият
- Магесникът
- Карпатският вятър
- Ангелическият
- Cor Cordium
- Неизвестният
- Полилеят на сатаната
- Последният прометеид
- Радостният син
- Новият иконостас
- Сянката на Спартака
- Пир на призраците
- Лейлюлим
- Пътят на героя
- Вечен пилигрим
- В памет на Пейо Яворов
Позна ли ти в черната лира,
с най-мрачните струни в света,
сърцето, що с песен умира
в студената длан на смъртта?
Ти чу ли умиращий лебед,
в черупката още ранен,
да пее за земния жребий
на всеки от майка роден!
Не стихвайте, думи прощални
на лебеда, в скръб ослепял,
не стихвай, припев погребален
на живата земна печал!
На времето в блена трагичен,
на отгласа в живия стон,
да зърне духът героичен
последния земен подслон!
Кой скитник, напускал земята,
по нея в любов не тъжи,
макар и гневът на съдбата,
през спомен дори да тежи!
Но има сърца, що не знаят
покой и по вечния път,
в тях мрачни стихии играят
и сънища с гръм се роят!
От тях ще узнаеш що значи
светец със безименен грях,
съдбата над тебе да плаче,
да бягаш от себе си в страх,
да грееш с челото на Авел,
тъй светло дори и за враг,
а Бог да е скритом поставил
на Каина страшния знак!
Да каже самата вселена
що значи, в измъчен живот,
да дигнеш хоругва свещена
над пътя на своя народ,
и все нелюбим на небето,
да виждаш, за жъртва готов,
как всичко умира, което
погледне у твойта любов!
Не са ли туй думи на някой,
що в кърви е дните си чел,
и Бога, и майчино мляко
от свойта Голгота проклел?
О, думите нивга не мамят,
когато ги шепне смъртта,
когато сам вечная памят
над себе си пееш в нощта!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |