Радостният син
- Посвещение
- Към поета
- Към красотата
- Към меченосеца
- На венценосеца
- На апостола
- На младия
- Към витяза
- Към неспокойния
- Пролог
- Кралят на лазура
- Последният сън
- Умиращият лебед
- Скарданели
- Столетник
- Исландска мадона
- Сърце на съвестта
- Иманяр
- Умиращият Осиян
- Прокълнатият
- Магесникът
- Карпатският вятър
- Ангелическият
- Cor Cordium
- Неизвестният
- Полилеят на сатаната
- Последният прометеид
- Радостният син
- Новият иконостас
- Сянката на Спартака
- Пир на призраците
- Лейлюлим
- Пътят на героя
- Вечен пилигрим
- В памет на Уолт Уитман
Чия е тази песен жива,
която пееш упоен?
Как блика силата щастлива,
свободна, като ястреб дива,
поройна, с ритъм настървен!
Чия, чия е песента,
на Уолт Уитман ли е тя?
В чий стих, назрял и благодатен,
наля земята толкоз сок?
Съсъдът винаги е златен,
когато царски е изпратен
с приветствие от някой бог:
остатъкът след всяка смърт —
живот наричай в своя път!
Виж, звездното небе отгоре
е твоят звучен съпровод!
Дъждът на всички метеори
дори насън ще ти говори:
обичай целия живот!
Герой, пророк или мъдрец
не става живият мъртвец!
Към Бога радостта извежда,
към Бога, вън — и вътре в нас!
Какво са горест и премеждия
пред туй, душата що нарежда,
от вечността добила власт!
А днес ти е душата гост,
с ответ за всеки твой въпрос!
Какъв е твоят лик в живота,
какъв е твоят скрит копнеж?
Води на всяка страст хорото
и гледай времето в окото,
какво си — сам ще разбереш!
И победил и победен,
безсмъртен всякой е роден!
Чия е тая песен жива,
що носи толкоз благодат?
На кой певец кръвта се слива
с кръвта, що вечно се излива
от раната на твоя свят!
Чия, чия е песента,
не е ли на земята тя?
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |