Към неспокойния
- Посвещение
- Към поета
- Към красотата
- Към меченосеца
- На венценосеца
- На апостола
- На младия
- Към витяза
- Към неспокойния
- Пролог
- Кралят на лазура
- Последният сън
- Умиращият лебед
- Скарданели
- Столетник
- Исландска мадона
- Сърце на съвестта
- Иманяр
- Умиращият Осиян
- Прокълнатият
- Магесникът
- Карпатският вятър
- Ангелическият
- Cor Cordium
- Неизвестният
- Полилеят на сатаната
- Последният прометеид
- Радостният син
- Новият иконостас
- Сянката на Спартака
- Пир на призраците
- Лейлюлим
- Пътят на героя
- Вечен пилигрим
Смири духа си неспокоен,
виж, сняг косата посребри,
помазан вожд, за трон достоен,
до своя беден праг се спри!
Надвил последното съмнение,
кажи: аз вече не скърбя,
и чакам новото решение
на свойта съдница съдба!
И в мисълта си величава,
света изминат възкресил,
кажи на своя род: прощавай! —
отдавна всекиму простил!
И нека други оживеят
това, с което си живял,
щандарти нови да се веят
над кулите, що си владял!
Из твоите бойници призвездни
ще зашуми пак бран безспир,
ще екнат химните железни
на млад коронен богатир!
А легендарно твойто име
ще расне в златна канара,
из чийто лоб ще се възима
свободна земната зора!
Наследникът на твойта сянка
ще дава лик на своя век,
а ти с пророческа осанка
от полубог стани човек!
И всичко възлюби, което
не си възлюбил дотогаз,
и дар, обречен на небето,
създай от всеки земен час!
През някой сън необичаен,
когато звънне звук познат,
самин дори да не познаеш
стиха си, някога изпят!
Ще грейне младостта лъчиста,
що в тъмни спомени лежи,
и твойта есен златолиста
сълза насън ще освежи!
Но в светъл час, през утро зимно,
когато мълком сняг вали,
напев от нявгашните химни
в сърцето Бог ще низпосли,
и в снежен хоровод заслушан,
очаквай вечния покой,
а тихо серафим въздушен
ще загаси последен зной!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |