Направо към съдържанието

Към витяза

От Уикиизточник
Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Пантеон

Година: 1934


Съдържание:

Ти идеш, огнелик витязе,
под знака страшен на смъртта,
с див гняв и яростни умрази
към всяко робство на света!
От пътя на смъртта се връщаш
за нова жертва и любов,
но ядно се животът мръщи
на твоя златоструен зов!

Ще видиш в своите светини
духът на гибел настанен!
Днес немощен човекът гине,
от нищета изпепелен!
Животът тук, вкован и тежък,
в ръждата робски се държи,
не вижда златните залежи
във огнеструйните души!

Ти изгоря в борба със злото,
в закон лъжата му видял,
но като феникс на доброто
възкръсваш, нов човек създал!
Че вярата е твойта сила,
светкавицата — знак любим,
а звездна буря е калила
в пещта си дух неуязвим!

Ранил на злото всеки корен,
ти грееш с кръстоносна гръд,
а в твоя въздух животворен
измамите всесилни мрат!
Жарта на химни поривисти
лъжа от истина дели,
и дигат се души лъчисти
като ликуващи орли!

И днес, когато ти отново
зовеш към подвига свещен,
по-ярко звънва твойто слово,
по-царствен грее твоят ден!
Спасил безликото столетие,
бъди грядущия витяз,
по-силно ще блести сърцето
след удара на смъртен час!

А пламъкът необичаен,
що златоструен в теб гори,
като легенда ще блуждае,
понесен в старите гори!
И там, из приказни дъбрави,
сърцата млади ще зовеш,
над своя гроб гигант изправен,
в герой безсмъртен ще растеш!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.