Лейлюлим

Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Пантеон“

Година: 1934

Съдържание:

В памет на викинга Карл Йонас Лудвиг Алмквист

Благословен от северните хали,
доплувах сам на твойте брегове
и в твоя чест из пътя си подпалих
светилища и древни лесове!
Отрекох всичко в книгите свещени,
възлюбих ада, в който ще горим,
и влачейки се, виж ме, на колени
при теб дойдох прекрасна Лейлюлим!

Ако и днес, небесно упование,
не се явиш, в последни чудеса,
в кой талисман лика ти ще остане,
освен в скръбта на бялата коса!
През нощите на северните зими
очаквах те, сърца да разменим,
и подвизи да върша в твое име,
за твоя трон, далечна Лейлюлим!

И само с теб живота бих прославил
и нищите в титани възвисил,
и в звездопис безумна бих разправил
за ереста, що с кръв съм осветил!
Слезни при мен и с лира боговластна
въоръжи васала си любим,
и заживей, от всичко по-прекрасна,
в сърцето ми, небесна Лейлюлим!

Виж, колко е живота лицемерен,
и в грях и зло, неповторим почти,
врагът е скрит, съратникът — неверен,
а съвестта отдавна не мъсти!
Пред ужаса на земната неправда
по кой закон ний трябва да простим?
Не мъртъв зов човека ще възрадва,
а жива реч, печална Лейлюлим!

И, вярвам аз, че моя сън сънуват
и многото измъчени души,
и с моя слух из твоя глас дочуват,
че в своя бунт човекът не греши!
В кое небе на вечната фантазия
събуждаш пак духа неукротим?
Не пламва ли в лазурните талази
сърцето ми, въздушна Лейлюлим?

Но долу тук, където се умира
с измамите в най-кървава борба,
ще хвърля с гняв пламтящата си лира
над крепостта на земната съдба,
и с името ти Бог ще те повика,
когато ти, в пожарища и дим,
прегърнала издъхващия викинг,
ще възлетиш, безсмъртна Лейлюлим!

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.