Към меченосеца

Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Пантеон“

Година: 1934

Съдържание:

Върви към оня мир вълшебен,
де земни струни не звучат,
а сянките на род изтребен
над свойте гробници мълчат!
Пред стъпките, които никой
не би посмял да доближи,
отслужвай таинство велико,
за вярност клетва положи!

И възжелал съдба еднаква,
васал на Бога остани,
последен лаврите очаквай,
но пръв към страшний съд тръгни!
Благослови часа, когато
ще спреш против света самин,
и род, погълнат от земята,
ще бди над своя верен син!

Ще бди безсмъртната династия
на вдъхновени първенци,
сърца на вулканични страсти,
на цели светове творци!
И всякой миг ще ти разказва
за някой дързък Прометей,
за майчината земна пазва,
кърмила звездочел Орфей!

И можеш ли стоя спокоен
с туй гордо пламенно сърце,
с тоз поглед на помазан воин,
и с тоя божи меч в ръце?
Не си ли оня дух, комуто
звезда урече тежка бран
и който вечно ще се лута
от богове за страж избран!

Побързай тук, боец препасан,
в гърди с неудържим пожар!
Човекът в бран е най-прекрасен,
живота си обрекъл в дар!
Изтеглил меча си огромен,
навлез в безкрайния въртоп
и знай, врагът е вероломен,
съратникът — опасен роб!

Владей над бойните полета,
с любов и ярост окрилен,
че глутница, от стръв обзета,
държи самото слънце в плен!
И паднеш ли, в предсмъртна жажда,
със свойта кръв се причасти,
с по-твърда броня се преражда
живот, що гръм го освети!

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.