Ангелическият
- Посвещение
- Към поета
- Към красотата
- Към меченосеца
- На венценосеца
- На апостола
- На младия
- Към витяза
- Към неспокойния
- Пролог
- Кралят на лазура
- Последният сън
- Умиращият лебед
- Скарданели
- Столетник
- Исландска мадона
- Сърце на съвестта
- Иманяр
- Умиращият Осиян
- Прокълнатият
- Магесникът
- Карпатският вятър
- Ангелическият
- Cor Cordium
- Неизвестният
- Полилеят на сатаната
- Последният прометеид
- Радостният син
- Новият иконостас
- Сянката на Спартака
- Пир на призраците
- Лейлюлим
- Пътят на героя
- Вечен пилигрим
- В памет на Джон Кийтс
Когато споменът за мене
ще побледнее, може би,
и в нови страсти и вълнения
светът без песен ще скърби,
погребан в миналата слава
ще дремя аз успокоен,
но жив, из всеки стих забравен,
ще грее лик боготворен.
В тоз лик безсмъртен всичко вложих.
с което Бог ме надари,
съкровища, с които можех
да бъда и щастлив дори,
в замяна — кръстен бях в съдбата
на бледния Ендимион,
ловец, възлюбен от луната
и роб на зачарован трон.
Зад тез очи, очи на песни,
кой смъртен нявга би прозрял
оная сянка неизвестна,
пред чийто идол съм горял,
чий слух в ефирното мълчание
би доловил завета строг,
че само в пламенно страдание
се ражда смелият възторг!
С таз сянка неуморно бродех,
лика й вплел у всеки стих,
не вкусих аз в живота отдих
и жаден сълзите си пих!
Таз сянка, с облак серафичен,
дошла от някой сън велик,
следеше с поглед безразличен
как мрях, убиван всеки миг.
Аз виждах колко е нещастен
човекът, беден от мечти,
и колко става по-прекрасен,
когато блян го навести,
и бранех от света брутален,
това, с което го дарях,
и в плен на порив идеален
изкупвах всеки негов грях!
Когато споменът за мене
ще побледнее, може би,
от свойта жертва разделена
таз сянка само ще скърби,
и тя, над мен палач изправен,
ще ме събуди в оня час,
когато в някой стих забравен
светът дочуе своя глас!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |