Привет (1909)
Тази страница е за стихотворението на Теодор Траянов от стихосбирката „Regina mortua“.
За едноименното му стихотворение от „Химни и балади“ вижте Привет (1912).
- Новият ден
- Чучулига
- Вечерна хармония
- Тризвучие
- Колебание
- Черно цвете
- Безутешност
- Тъжен привет
- Старинен романс
- Вярващ слепец
- Далек си ти
- Прояснение
- Ода
- Есенен ден
- Пред есенната нощ
- Кристален звън
- Надежда
- Есенен сън
- Последна есенна вечер
- Смърт
- Есенни терцини
- Зимен заник
- Зимна нощ
- Брегът на смъртта
- Кипариси
- Забрава
- Освободеният роб
- Скитнишка песен
- Пролетна молба
- Пролетен славослов
- Пролетно съзвучие
- Слънчоглед
- Смъртта на деня
- Свята пролет
- Твоят чар
- Засмей се пак
- Обречени
- Спомняш ли си?
- Осъдени
- Елегия на зората
- Кристална чаша
- Предутринна
- Триолет
- Светла чаша
- В призрачен град
- В срутеното капище
- Призрак
- Рухнало вълшебство
- Погребение
- Далечно ехо
- След последния пир
- Последен сън
- Тишина
- Ти слаба си
- Привет
- Златен съд
- Към любовта
- Възход
- Въплътени чудеса
- Земен път
Не бой се ти от странний ведър хлад,
що морно вей из вечерно желание,
не питай пак за тежколистен цвят,
а събуди привета чист с мълчание.
В незнайност някъде ще догори
нощта, която в пепел ни погреба,
не чакай дните с яростни зори,
покой заслушан всичко тук обсеби.
И не мисли, че любовта отмина,
че нещо друго ще ни свърже днес,
тогаз, когато черен пъкъл зина,
не чухме ли над нас и блага вест?
Не сещаш ли, че странний ведър хлад
в сърцата жици сребърни опъва
и бавно в чистий трепет непознат
лика си вечна красота отгъва?
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |