Обречени
- Новият ден
- Чучулига
- Вечерна хармония
- Тризвучие
- Колебание
- Черно цвете
- Безутешност
- Тъжен привет
- Старинен романс
- Вярващ слепец
- Далек си ти
- Прояснение
- Ода
- Есенен ден
- Пред есенната нощ
- Кристален звън
- Надежда
- Есенен сън
- Последна есенна вечер
- Смърт
- Есенни терцини
- Зимен заник
- Зимна нощ
- Брегът на смъртта
- Кипариси
- Забрава
- Освободеният роб
- Скитнишка песен
- Пролетна молба
- Пролетен славослов
- Пролетно съзвучие
- Слънчоглед
- Смъртта на деня
- Свята пролет
- Твоят чар
- Засмей се пак
- Обречени
- Спомняш ли си?
- Осъдени
- Елегия на зората
- Кристална чаша
- Предутринна
- Триолет
- Светла чаша
- В призрачен град
- В срутеното капище
- Призрак
- Рухнало вълшебство
- Погребение
- Далечно ехо
- След последния пир
- Последен сън
- Тишина
- Ти слаба си
- Привет
- Златен съд
- Към любовта
- Възход
- Въплътени чудеса
- Земен път
Ти тръгваш пак, но нямаш вяра в себе,
тъй тежки са среднощните весла,
ти тръгваш пак, сърце в сърце погреба
в едничък миг и радост, и тегла.
Пресъхналите ни очи изказват,
че тайна свързала е наште дни,
че всичко в нас все късат и разрязват
на странна обич ледните вълни.
Ти тръгваш пак, но необхванат усет
с роса замрежва взора ни студен!
А зноен спомен черний цвят покруси,
от зла ръка в сърцата посаден!
Ще цъфне огнен цвят от черний корен,
под зноя нов ще чезнат скръб и мраз!
Ти тръгваш пак, но погледът покорен
не шепне ли: О, сили нямам аз!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |