След последния пир
- Новият ден
- Чучулига
- Вечерна хармония
- Тризвучие
- Колебание
- Черно цвете
- Безутешност
- Тъжен привет
- Старинен романс
- Вярващ слепец
- Далек си ти
- Прояснение
- Ода
- Есенен ден
- Пред есенната нощ
- Кристален звън
- Надежда
- Есенен сън
- Последна есенна вечер
- Смърт
- Есенни терцини
- Зимен заник
- Зимна нощ
- Брегът на смъртта
- Кипариси
- Забрава
- Освободеният роб
- Скитнишка песен
- Пролетна молба
- Пролетен славослов
- Пролетно съзвучие
- Слънчоглед
- Смъртта на деня
- Свята пролет
- Твоят чар
- Засмей се пак
- Обречени
- Спомняш ли си?
- Осъдени
- Елегия на зората
- Кристална чаша
- Предутринна
- Триолет
- Светла чаша
- В призрачен град
- В срутеното капище
- Призрак
- Рухнало вълшебство
- Погребение
- Далечно ехо
- След последния пир
- Последен сън
- Тишина
- Ти слаба си
- Привет
- Златен съд
- Към любовта
- Възход
- Въплътени чудеса
- Земен път
Тук първий лъч на утрото донесе
сред моя пир внезапно отчуждение,
нечакан звън в душата се понесе,
безмълвно чезнат гостите смутени.
Но где потъна пищната трапеза,
и оня гост, последен който стана?
О, той е взел и моя златен жезъл,
с вълшебна власт над сънищата странни!
Сега какво съм, где съм, кой ще каже,
не бях ли цар над земните огньове
не бях ли пленник в страшните миражи,
с кого нектар делих, с кого — отрова?
Мълвя слова от детска книга свята,
с привет оттекват се нещата нями,
чета по светлий образ на цветята,
що значи утро, чуждо на измами!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |