Светла чаша
- Новият ден
- Чучулига
- Вечерна хармония
- Тризвучие
- Колебание
- Черно цвете
- Безутешност
- Тъжен привет
- Старинен романс
- Вярващ слепец
- Далек си ти
- Прояснение
- Ода
- Есенен ден
- Пред есенната нощ
- Кристален звън
- Надежда
- Есенен сън
- Последна есенна вечер
- Смърт
- Есенни терцини
- Зимен заник
- Зимна нощ
- Брегът на смъртта
- Кипариси
- Забрава
- Освободеният роб
- Скитнишка песен
- Пролетна молба
- Пролетен славослов
- Пролетно съзвучие
- Слънчоглед
- Смъртта на деня
- Свята пролет
- Твоят чар
- Засмей се пак
- Обречени
- Спомняш ли си?
- Осъдени
- Елегия на зората
- Кристална чаша
- Предутринна
- Триолет
- Светла чаша
- В призрачен град
- В срутеното капище
- Призрак
- Рухнало вълшебство
- Погребение
- Далечно ехо
- След последния пир
- Последен сън
- Тишина
- Ти слаба си
- Привет
- Златен съд
- Към любовта
- Възход
- Въплътени чудеса
- Земен път
От първи надежди възкръснал отпев
топи се в душата, но бол не утихва,
не спомняй ни скръб, ни суетност и гнев,
виж рана, покрита с цветя, се усмихва!
Таз странна усмивка, тъй бегла наглед,
милувката крие на гробно прощавай, —
не тръгвай! — Ще пием ний, двама подред,
от светлата чаша на тъмна забрава!
Не тръгвай! — Тъй горък е сетният час,
ний знаем ли де и кога ще се срещнем?
Молитви треперят у нашия глас,
а в светлата чаша — сълзите безгрешни.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |