Рухнало вълшебство
- Новият ден
- Чучулига
- Вечерна хармония
- Тризвучие
- Колебание
- Черно цвете
- Безутешност
- Тъжен привет
- Старинен романс
- Вярващ слепец
- Далек си ти
- Прояснение
- Ода
- Есенен ден
- Пред есенната нощ
- Кристален звън
- Надежда
- Есенен сън
- Последна есенна вечер
- Смърт
- Есенни терцини
- Зимен заник
- Зимна нощ
- Брегът на смъртта
- Кипариси
- Забрава
- Освободеният роб
- Скитнишка песен
- Пролетна молба
- Пролетен славослов
- Пролетно съзвучие
- Слънчоглед
- Смъртта на деня
- Свята пролет
- Твоят чар
- Засмей се пак
- Обречени
- Спомняш ли си?
- Осъдени
- Елегия на зората
- Кристална чаша
- Предутринна
- Триолет
- Светла чаша
- В призрачен град
- В срутеното капище
- Призрак
- Рухнало вълшебство
- Погребение
- Далечно ехо
- След последния пир
- Последен сън
- Тишина
- Ти слаба си
- Привет
- Златен съд
- Към любовта
- Възход
- Въплътени чудеса
- Земен път
Отдавна мигом рухна вълшебството на ада,
покоят на тъмата погълна вси следи,
оглежда тихий извор на спомнената радост
надгробното сияние на вечните звезди.
Но любовта безсмъртна подига се из гроба,
ту зла змия се мята, ту вещица се смей,
проблясва черний пръстен на сетната прокоба,
танцуващ призрак шепне: зора не ще огрей!
В покоя на тъмата, след адската омая,
по свойта земна радост душата все скърби,
че туй, което нивга аз няма да узная,
във дните неживени е скрито, може би,
Вълшебството, що мигом отдавна рухна
с трясък,
над миналите нощи крила на призрак вей,
за чудесата земни нашепва звезден блясък,
а някой отговаря: зора не ще огрей!
Но скритен глас ме кани назад да се повърна,
към тигровите лапи на миг недоживян,
светкавицата ярка отново да прегърна,
с победен клик да срещна живота увенчан!
Изгонена от рая, изпуснала и ада,
над призрачното царство душата тук владей,
а през застинал образ на обич и на радост
нашепва страшна горест: зора не ще огрей!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |