Призрак
Облик
- Новият ден
- Чучулига
- Вечерна хармония
- Тризвучие
- Колебание
- Черно цвете
- Безутешност
- Тъжен привет
- Старинен романс
- Вярващ слепец
- Далек си ти
- Прояснение
- Ода
- Есенен ден
- Пред есенната нощ
- Кристален звън
- Надежда
- Есенен сън
- Последна есенна вечер
- Смърт
- Есенни терцини
- Зимен заник
- Зимна нощ
- Брегът на смъртта
- Кипариси
- Забрава
- Освободеният роб
- Скитнишка песен
- Пролетна молба
- Пролетен славослов
- Пролетно съзвучие
- Слънчоглед
- Смъртта на деня
- Свята пролет
- Твоят чар
- Засмей се пак
- Обречени
- Спомняш ли си?
- Осъдени
- Елегия на зората
- Кристална чаша
- Предутринна
- Триолет
- Светла чаша
- В призрачен град
- В срутеното капище
- Призрак
- Рухнало вълшебство
- Погребение
- Далечно ехо
- След последния пир
- Последен сън
- Тишина
- Ти слаба си
- Привет
- Златен съд
- Към любовта
- Възход
- Въплътени чудеса
- Земен път
Тук призрака на твойта алчна радост
у мойта скръб наново потопи,
упойката на непозната сладост
налей в душата, нека тя заспи.
Възлез, жена, макар душа да стене,
в смъртта й ти насита потърси,
тогаз вземи на мраморни колене
главата ми и шемет поръси!
Сложи над нас горящ венец от тръне
и любовта безумна увенчай,
и може би небето ще отгъне
затулен кът, де утрото играй.
А може би в блаженствата си щедри
животът цял за миг да изгори,
и в красота порочна, знойнобедра,
телата ни смъртта да претвори!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |