Зимен заник
- Новият ден
- Чучулига
- Вечерна хармония
- Тризвучие
- Колебание
- Черно цвете
- Безутешност
- Тъжен привет
- Старинен романс
- Вярващ слепец
- Далек си ти
- Прояснение
- Ода
- Есенен ден
- Пред есенната нощ
- Кристален звън
- Надежда
- Есенен сън
- Последна есенна вечер
- Смърт
- Есенни терцини
- Зимен заник
- Зимна нощ
- Брегът на смъртта
- Кипариси
- Забрава
- Освободеният роб
- Скитнишка песен
- Пролетна молба
- Пролетен славослов
- Пролетно съзвучие
- Слънчоглед
- Смъртта на деня
- Свята пролет
- Твоят чар
- Засмей се пак
- Обречени
- Спомняш ли си?
- Осъдени
- Елегия на зората
- Кристална чаша
- Предутринна
- Триолет
- Светла чаша
- В призрачен град
- В срутеното капище
- Призрак
- Рухнало вълшебство
- Погребение
- Далечно ехо
- След последния пир
- Последен сън
- Тишина
- Ти слаба си
- Привет
- Златен съд
- Към любовта
- Възход
- Въплътени чудеса
- Земен път
Студеното слънце печално изпрати
към снежни пустини прощален завет,
припламнаха сини висулки от лед,
тих повей натегнали вейки поклати.
Към снежни пустини с прощален завет
безлистният скелет разгръща обятия,
тих повей натегнали вейки поклати,
отнигде утеха, отнигде ответ.
Безлистният скелет разгръща обятия
към белия гроб на надежди безчет,
отнигде утеха, отнигде ответ,
отпадат отнякъде сенки кръстати.
Към белия гроб на надежди безчет
тих повей натегнали вейки поклати,
отпадат отнякъде сенки кръстати,
към снежни пустини прощален завет.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |