В призрачен град
Облик
- Новият ден
- Чучулига
- Вечерна хармония
- Тризвучие
- Колебание
- Черно цвете
- Безутешност
- Тъжен привет
- Старинен романс
- Вярващ слепец
- Далек си ти
- Прояснение
- Ода
- Есенен ден
- Пред есенната нощ
- Кристален звън
- Надежда
- Есенен сън
- Последна есенна вечер
- Смърт
- Есенни терцини
- Зимен заник
- Зимна нощ
- Брегът на смъртта
- Кипариси
- Забрава
- Освободеният роб
- Скитнишка песен
- Пролетна молба
- Пролетен славослов
- Пролетно съзвучие
- Слънчоглед
- Смъртта на деня
- Свята пролет
- Твоят чар
- Засмей се пак
- Обречени
- Спомняш ли си?
- Осъдени
- Елегия на зората
- Кристална чаша
- Предутринна
- Триолет
- Светла чаша
- В призрачен град
- В срутеното капище
- Призрак
- Рухнало вълшебство
- Погребение
- Далечно ехо
- След последния пир
- Последен сън
- Тишина
- Ти слаба си
- Привет
- Златен съд
- Към любовта
- Възход
- Въплътени чудеса
- Земен път
Последните вопли с молби безнадеждни
изхвръкват из устни, що в лудост мълвят:
в огнището вечно на яростна плът
все падат, топят се звездиците снежни!
Внезапно възпламва загаснала жар
по твойте разсънени мургави плещи,
душата разкъсват отсенки зловещи,
с въздишка избликва последен нектар.
Сред страшните лапи на огън залутан
към бездните чезнем на призрачен град,
завета мълвим на подземния свят,
неспомняме думи във рая дочути.
На ужаса земен в бездънния чар
ний тънем, опити от дим и от шемет,
а в кратер невидим, де мълнии дремят,
блести на живота последният дар.
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |