По равната земя. Из Добруджа
„По равната земя. Из Добруджа“ е сборник пътеписни разкази на Добри Немиров.
- Робство
- Език свещен
- Скъпи мъченико!
- При малкото добруджанче
- Една паметна вечеря
- „А кой не знае да обича, нищо не струва“
- Четири имена
- Свобода
- На път!
- На гости
- Тутракан
- Там гдето се роди една велика епопея
- Силистра
- Добрич и другият Добрич
- „11 февруари“
- Единият от север, другият от юг
- Носталгия
- Повярва ли думите ми?
- Ах идеали, идеали!
- Един перл
- Имало едно време...
- Във влака
Предговор[редактиране]
Ласкае ме това, че книгата ми „И вечна да е“ е първата книга за Македония след освобождението ѝ, а лаская се и от това, че и настоящата книга „По равната земя“ също така е първата рисуваща живота на Добруджа след изгрева на свободата. За мене тоя факт не е без значение. Народ, армия и политика се сляха в едно, за да дадат път на една толкова дълго чакана свобода. А българският писател трябваше да покаже какви отражения прави в душата му тая свобода, когато се знае, че главно върху него е лежал дългът да крепи с живо слово българското чувство на своите сънародници отвъд старата граница и той да проправя пътя към духовното освобождение. Прочее, това мое дело нека покаже, че българският писател не закъснява да надникне в един живот, създаден чрез силно крепеното национално съзнание и също така не закъснява да го пресъздаде чрез перото си.
Тия мои впечатления са пожънати от Добруджа през изтеклата есен когато я посетих. Дадох ли картина на видяното и преживяното там — не зная. Аз сварих един кипящ живот, пълен със стремежи, с импулси, с неугасима жажда за работа. Дано съм успял поне малко да разкрия величието на триумфа, който озаряваше Добруджа и я водеше към нов светъл и лъчезарен възход.
Нека Бог бди над нея!
Нуждата от добросъседски отношения с Румъния всякога е била належаща. Един от ратниците в тая област бях и аз, но изключителните обстоятелства по онова време попречиха да им дадем правилна насока. Вярвам, че се знае от някои литератори в Румъния моят роман „Първи бразди“, гдето върху фона на националните ни и социални стремежи и борби, свойствени на времето през деветдесетте години, аз соча и на благотворната роля, която Румъния е играла в процеса на нашите културни домогвания.
Затова, нека описанията ми за миналото на Добруджа се вземат като неща отнасящи се до едно време, което си е отишло вече. Една бърза равносметка ни дава всички права да почнем наново нашето съседство, което, без съмнение, ще закрепне на почвата на взаимните домогвания към благоденствието и прогреса.
- АВТОРЪТ