Шляпа-шлюпа
| Шляпа-шлюпа Автор: Добри Немиров |
- Аз и Славчо Горнокрайчето
- На път
- Свобода и хляб
- Скъпото наследство
- Радости и скърби
- Соколчето
- Моят приятел Бечо
- Щастливият внук
- Хей
- Приятел
- Гостоприемство
- Бай Йордан гледа
- Майстор Тасо
- Скъпоценният камък
- Обида
- Не е сън
- Сбогом, училище!
- Ключът за живота
- Песничката
- Диня, хляб и сирене
- Чичо Захари
- Най-бедният
- Григорий Калистратов
- Где си, Поликраище
- Златният пръстен
- Отмъщение
- Свада
- Моят дядо
- Вуйчо Борис
- Бучка захар
- Шляпа-шлюпа
- Сам-самичък
- Първият ми училищен приятел
- Бъдни вечер
- На харман
- Приятели
- Добре дошла, пролет
- Урок по български език
- При господин Тифенбах
- На война
- При Илийчо за маслинки
- Приключение
- Цигулар
- Един постигнат идеал
Да си много малък не е много лошо. Ще те милват, ще те галят, ще ти купуват хубави неща… Но случва се тъй, че както те милват, току-виж са те и натупали за нещо, което не било уж добро. Че кое е добро? — Да стоя като бабичка на столчето си и да не се мърдам ли? Как може тъй без мърдане? Ами — хи-и там, над градинката в двора видяхте ли локвата, станала от снощния дъжд? Вижте я по-добре и се попитайте не ви ли се иска да нагазите в нея? Широка, мътна — дъното не се вижда.
Гана пере в коритото до вратата, мърмори нещо и наднича да види седя ли още на столчето. Хе, седя, седя, ама като стана веднъж, няма и да усети как ще припна при локвата. О, колко искам да нагазя в нея! Ей тъй, ще събуя чорапите И хоп — вътре! Жаби не вярвам да има във водата. Все с жабите ме плашат: „Не прави това, че жабата ще ти попълзи по врата, не прави онова, че жабата ще те глътне…“
Не бях виждал жаба. Един ден нещо меко, сиво, дългокрако, с големи очи и пъпчиво тяло неочаквано скочи пред мене. Ей тъй — цопна се пред краката ми и очите му изведнъж изпъкнаха. Страшно нещо! Изплаших се и писнах да рева. Тогава казаха, че то било жаба. Но сега, когато си помисля за нея, никак не ме е страх. Ще я цапна с тоягата на дяда, та на пита ще стане.
Сега? Ето, седя си на столчето уж съвсем мирничко, а умът ми все в локвата. Миналото лято в двора ни имаше наводнение — тъй го казаха — и тогава ми се случи да ме прекарат през една вода. Държаха ме за ръка и аз газех във водата. Ей, че хубаво беше!… Цамбур-ламбур, цамбур-ламбур! Да се не насити човек!
Ще ида! Тая локва е малка — я се намокря до коленете, я не. Ей, какво нещо! Цамбур-ламбур!… Да стана ли? Тихичко ще се изправя, никой няма да усети!
Гана наднича и мърмори нещо. Тая проклетия се готви да ми попречи, ама и аз съм хитър. Ще чакам, когато се загледа в коритото, и…
… Ето… ето! Ставай, Дочко! Аз се изправих, шибнах се между чимширите и право при локвата. Да се събуя ли? Нямам време — Гана току-виж ме настигнала и иди се разправяй! По-добре с чорапите.
Локвата се мъдри пред мене жълта и кръгла като грамадна баница и чака ли, чака… Хайде, Дочко, по-скоро!
Аз нагазвам. О, колко е хубаво! Цамбур-ламбур, цамбур-ламбур стигам до средата и какво мислите виждам? Не жаба, а една голяма, много голяма муха със зелен гръб. Кацнала върху едно листо, тя стои и ме гледа право в очите. Ами, ако кацне на главата ми? Уплашен и смутен, аз бързо се обърнах назад, но като направих една крачка, плъзнах се, кой знай как, и цял се цамбурнах във водата.
По нататък вече знаете: изтича Гана, зла като жаба и започна по голо — шляпа-шлюпа, шляпа-шлюпа, шляпа-шлюпа!…
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |