Старинна балада
- Полонеза
- Земен зов
- Вълшебният грозд
- Прозрение
- Крайбрежни видения
- Ти дойде от небето
- Близка и далечна
- Бели мирти
- Земна радост
- Пред невидимия враг
- Към нощта
- Далечен хор
- Предпролетен вятър
- Скитнишка песен
- Привет
- Сред живите лъчи
- Утринен час
- Освободена душа
- Нагорен път
- Жертвоприношение
- Хармония
- Белият кораб
- Неземен отблясък
- Земен хорал
- Към пролетта
- Съзвучие
- Пролетно обручение
- Празничен химн
- На младостта
- Странен пътник
- В родния лес
- Есенният вятър
- Анахорет
- Магесник
- Възвърната целувка
- Раздвоена надежда
- Пилигрим в черно
- Песен на сразения
- Шепот на медуза
- Песен на изгнаника
- Песен на властния
- Каспар Хаузер
- Адамитска песен
- Хор на нощните сенки
- Прощаване
- Старинна балада
- Към майка си
- Прорицател
- Желязна молитва
- Кръстоносци
- Себеотрицател
- Среднощно бдение
- Маршът на варварите
Никой поглед не пожали
сам отплувалий моряк!
През морето нежност гали
заблещукал бащин бряг!
Не подига слаби пръсти
свята майчина любов,
първа рожба да прекръсти
с тих напътствен благослов.
Дни минуват, тъмнината
девет пъти се роди,
и миража на душата
скриват сините води.
Царствен син, кога погина,
кой сломи — и меч, и щит,
де низ морската пустиня
спиш, от пясъци зарит?
Морски демон ли засвири,
буря в мачти ли шуми,
пламък призрачен извира
в гъсти виещи тъми!
Кръстят се моряци смели,
сякаш дух им се вести,
стенат гибелни предели:
майко, своя син прости!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |