Сред живите лъчи
- Полонеза
- Земен зов
- Вълшебният грозд
- Прозрение
- Крайбрежни видения
- Ти дойде от небето
- Близка и далечна
- Бели мирти
- Земна радост
- Пред невидимия враг
- Към нощта
- Далечен хор
- Предпролетен вятър
- Скитнишка песен
- Привет
- Сред живите лъчи
- Утринен час
- Освободена душа
- Нагорен път
- Жертвоприношение
- Хармония
- Белият кораб
- Неземен отблясък
- Земен хорал
- Към пролетта
- Съзвучие
- Пролетно обручение
- Празничен химн
- На младостта
- Странен пътник
- В родния лес
- Есенният вятър
- Анахорет
- Магесник
- Възвърната целувка
- Раздвоена надежда
- Пилигрим в черно
- Песен на сразения
- Шепот на медуза
- Песен на изгнаника
- Песен на властния
- Каспар Хаузер
- Адамитска песен
- Хор на нощните сенки
- Прощаване
- Старинна балада
- Към майка си
- Прорицател
- Желязна молитва
- Кръстоносци
- Себеотрицател
- Среднощно бдение
- Маршът на варварите
Аз слънцето днес любя,
безкрайния му взор,
с вълните пак се губя
на чистия простор,
в свободната омая
на чист изкупен път,
душа ше стихне, зная,
там скърби не горят!
О, хубост ненагледна
на живите лъчи,
как искам да прогледна
и с моите очи!
Но нещо се въззима
из спомени, далеч,
на болка нелечима
неказаната реч!
Снове край мене нещо,
с душа и кръв от мен,
дали скръбта гореща
на мъртви — ден по ден,
влетели в нощи тъмни
сред зимни ледове,
или в грядуще стръмно,
надвиснало над бездна,
ликува пак съдбата
над волята железна,
простира с гняв в ръката
и своя роб зове?
Ден светъл на душата,
грей с живите лъчи,
на земний сън словата
в стиха ми излъчи!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |