Песен на изгнаника

Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Химни и балади“
Година: 1912

Съдържание:

Оплаквайте, дъбрави, смъртта на пилигрима,
вплетете в песента си предсмъртния му стон,
да екнат всички струни на скръб неукротима
пред тайната могъща на вечния закон!
Повикайте духа му! От тигрици засукан,
люлян от всички бури на родната гора,
като залутан пламък той нявга заблещука
и влюбени русалки на брачен пир събра.

В речта му непокорна кънтеше зов столетен!
Враждебните стихии еднаж ли прикова?
В уречен миг изтръгна из образ безответен
на тъмни заклинания всесилните слова!
В бленуване той стигна до източник вълшебен,
окото всичко зърна, слухът дочу смъртта,
но гневен глас прекъсна подйет псалом хвалебен,
ръка небесна знака на гибел начерта.

Плачете, небосклони, над пустите долини,
над гробницата скъпа, над велемощен трон,
тук всеки миг е болка, спотаяна с години,
тук всеки лъч въздиша и всеки цвят е стон,
тук всеки трепет смърт е и всеки поглед гасне.
Грядущето е нямо, а миналото — гръм,
скалите се снишават, притиска скръб всевластна,
враждебни привидения покриват всеки хълм!

О! Нечий дух възкръсва! Заострен пламък съска,
като внезапен вихър над сънен океан,
на леден поглед болка искри отрова пръска,
от властен ръст отпада разкъсан бял саван,
над мрачен връх възлязъл, към бога лък той дига,
отеква земна ярост в небесни брегове,
той първа вест изпраща с ранена чучулига,
под черната хоругва вси демони зове!

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.