Кръстоносци

Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Химни и балади“
Година: 1912

Съдържание:

О, братя, свивайте платната,
дигнете моя черен флаг,
земя вълшебно непозната
извишва светлия си бряг!
Как странно ни сърцето бие,
през сълзи погледа гори,
над нас орел се царствен вие
и сипе утренни зари!

Да паднем, братя, на колени,
пред нас е бащин свят покров,
макар и погледи студени
да срещне нашата любов!
О, майко, твоят поглед морен
прощава всеки сторен грях,
към бога — горд, но син покорен
към теб, родино, сявга бях.

Потайни краища, морета
кръстосвах аз, надлъж и шир,
дълбока горест, тук в сърцето,
за теб ми спомняше безспир!
През грешна плът и през душата
проправях път към светъл дух,
но взорът търсеше земята
и твойте песни — жаден слух!

Заплака твоя лик страдален,
изрязан в моя меден щит,
когато с кораба запален
летях към гибелен гранит!
Там, щом заспеше морна памет,
през сънища политах аз,
към знаци нивга що не мамят,
към тайната на смъртен час.

Днес мрачни и дълбоки буни
слова стоманени коват,
кънтят из лири седмострунни
и клетва огнена мълвят!
Молитвата ти недочута
възнасят те към гневен бог,
плача на твойта рана люта,
вика на дял неземно строг.

О, майко, идем ний, най-верни
прокудените синове,
и тук под ризниците черни,
сърце синовно те зове!
И нека сълзите ни, братя,
да багрят бащината пръст,
да свържем с нея клетва свята,
ний, рицари на черний кръст!

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.