Анахорет
Облик
- Полонеза
- Земен зов
- Вълшебният грозд
- Прозрение
- Крайбрежни видения
- Ти дойде от небето
- Близка и далечна
- Бели мирти
- Земна радост
- Пред невидимия враг
- Към нощта
- Далечен хор
- Предпролетен вятър
- Скитнишка песен
- Привет
- Сред живите лъчи
- Утринен час
- Освободена душа
- Нагорен път
- Жертвоприношение
- Хармония
- Белият кораб
- Неземен отблясък
- Земен хорал
- Към пролетта
- Съзвучие
- Пролетно обручение
- Празничен химн
- На младостта
- Странен пътник
- В родния лес
- Есенният вятър
- Анахорет
- Магесник
- Възвърната целувка
- Раздвоена надежда
- Пилигрим в черно
- Песен на сразения
- Шепот на медуза
- Песен на изгнаника
- Песен на властния
- Каспар Хаузер
- Адамитска песен
- Хор на нощните сенки
- Прощаване
- Старинна балада
- Към майка си
- Прорицател
- Желязна молитва
- Кръстоносци
- Себеотрицател
- Среднощно бдение
- Маршът на варварите
- На Г. Тъмен
Като престъпник минах през сетните предели,
и сенките заклинах на моя рухнал ден,
плътта си обещавах (душата бяха взели),
всевластний знак чертаех на сън невъплътен.
Дълбоко в свойта мисъл чух думи-имортели:
„Началото е всъде, а краят — праг свещен!“
Лежа, отгдето тръгнах, на каменна постеля,
в съзнание и будност, от нова скръб пленен —
далеч се мержелее изгубена звездица,
последно заклинание на молещия миг,
и бавно в кръгозора се дига черна птица!
Нощта умира негде! Ехти родилен вик!
Към утрото! Разблъсквам
мъртвец подир мъртвец!
О, кой ли ще упъти прокажений слепец?
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |