Раздвоена надежда
- Полонеза
- Земен зов
- Вълшебният грозд
- Прозрение
- Крайбрежни видения
- Ти дойде от небето
- Близка и далечна
- Бели мирти
- Земна радост
- Пред невидимия враг
- Към нощта
- Далечен хор
- Предпролетен вятър
- Скитнишка песен
- Привет
- Сред живите лъчи
- Утринен час
- Освободена душа
- Нагорен път
- Жертвоприношение
- Хармония
- Белият кораб
- Неземен отблясък
- Земен хорал
- Към пролетта
- Съзвучие
- Пролетно обручение
- Празничен химн
- На младостта
- Странен пътник
- В родния лес
- Есенният вятър
- Анахорет
- Магесник
- Възвърната целувка
- Раздвоена надежда
- Пилигрим в черно
- Песен на сразения
- Шепот на медуза
- Песен на изгнаника
- Песен на властния
- Каспар Хаузер
- Адамитска песен
- Хор на нощните сенки
- Прощаване
- Старинна балада
- Към майка си
- Прорицател
- Желязна молитва
- Кръстоносци
- Себеотрицател
- Среднощно бдение
- Маршът на варварите
Забравени мечти са изминат път покрили,
в отблясъци минутни аз виждам нечий грях,
възсепнати страдания, гнездо в душата свили,
като лица въздушни изчезват с пръв замах.
Над мене ярко светят съзвездия и мили
градини ми припомнят, що някога видях,
що моя път превърна в гробове и могили,
в прокобни съчетания, в суетен стрем и прах.
Съдбата вече трябва еднъж по моста тесен
да се размине с мене, та в пропастний порой
да хвърля свойта чаша, нектарът с яд размесен,
и, може би, ще вкуся молитвен чист покой,
а, може би, да зърна, над мъртва скръб надвесен,
лика на нова пролет, лъча на сетен зной!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |