Песен на сразения
Облик
- Полонеза
- Земен зов
- Вълшебният грозд
- Прозрение
- Крайбрежни видения
- Ти дойде от небето
- Близка и далечна
- Бели мирти
- Земна радост
- Пред невидимия враг
- Към нощта
- Далечен хор
- Предпролетен вятър
- Скитнишка песен
- Привет
- Сред живите лъчи
- Утринен час
- Освободена душа
- Нагорен път
- Жертвоприношение
- Хармония
- Белият кораб
- Неземен отблясък
- Земен хорал
- Към пролетта
- Съзвучие
- Пролетно обручение
- Празничен химн
- На младостта
- Странен пътник
- В родния лес
- Есенният вятър
- Анахорет
- Магесник
- Възвърната целувка
- Раздвоена надежда
- Пилигрим в черно
- Песен на сразения
- Шепот на медуза
- Песен на изгнаника
- Песен на властния
- Каспар Хаузер
- Адамитска песен
- Хор на нощните сенки
- Прощаване
- Старинна балада
- Към майка си
- Прорицател
- Желязна молитва
- Кръстоносци
- Себеотрицател
- Среднощно бдение
- Маршът на варварите
Отнове се вестяват
тъми хилядооки,
мъстителна, луната
издига огнен сърп,
проблясват бегло маски
на сънища жестоки,
сърцето ми отмерва
часа на черна скръб.
Озвънва час на гордост,
на спомените мрачни,
духът ми факел дига
над гибелна скала
и бавно се подават
в мъглите непрозрачни
разгромени фрегати
с разкъсани крила.
Те носят черни вести
за сетното сражение,
за гробницата страшна
на моя рухнал мир,
за моите видения
във ада отразени,
за моя трон издигнат
на демонския пир.
Те спомнят за упорство
през бурите жестоки,
за жупела небесен,
за моя клик сърцат,
за тези, за които
аз страдам тъй дълбоко,
които ще обичам
все чужд и непознат.
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |