Шумът на реката
- Май
- Обручение
- Не питай
- Среднощният вятър
- Последен бисер
- Първият сняг
- Солвейг
- Спомен
- Есенен здрач
- Твойта песен
- Скръб
- Горско видение
- Теменуга
- Синьо цвете
- Песен за лунните щерки
- Нощна арфа
- Орхидея
- Над морето
- Лунен воал
- Вечер
- Отражение
- Песен без думи
- Вечерен звън
- Малка елегия
- Самота
- Скитнишка песен
- Малка балада
- Русалка
- Скитнишка балада
- Магесана гора
- Вълшебно було
- Въпрос
- Горският чар
- Росен
- Вълшебна нощ
- Неземен бисер
- Малка повест
- Тръстика
- Шумът на реката
- Далечен живот
- Горски полъх
- Трепетлика
- Северна песен
- Скитнишки напев
- През зимна нощ
- Тъга
- Зимен сън
- Скитнишки завет
Послушай, неземна невесто,
как странно реката шуми,
и пълни с нечакани вести
дълбоките горски тъми.
Тя пее, че в твоята бледност
най-страшният огън се крий,
че в мойта жестока надменност
любов нечовешка гори.
Шуми тя, в шумът й унесен
се нижат познати слова,
шуми тя, подхванала песен,
в които ти нявга живя.
Тя шепне, че смъртна отрова
блаженството първо таи,
че нищо не може наново
вледени сърца да спои.
Шуми тя, шуми непрестанно,
шумят непрогледни води.
Шуми тя до млъкнали грани
и думи на горист реди,
че ти си от мене укрила
снага под вълшебен воал,
че ти си облюбена вила,
че ти си самата печал.
Шуми тя, покоя оглася
и пее под горския свод,
че първата среща за нас е
последна през тоя живот.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |