Магесана гора
- Май
- Обручение
- Не питай
- Среднощният вятър
- Последен бисер
- Първият сняг
- Солвейг
- Спомен
- Есенен здрач
- Твойта песен
- Скръб
- Горско видение
- Теменуга
- Синьо цвете
- Песен за лунните щерки
- Нощна арфа
- Орхидея
- Над морето
- Лунен воал
- Вечер
- Отражение
- Песен без думи
- Вечерен звън
- Малка елегия
- Самота
- Скитнишка песен
- Малка балада
- Русалка
- Скитнишка балада
- Магесана гора
- Вълшебно було
- Въпрос
- Горският чар
- Росен
- Вълшебна нощ
- Неземен бисер
- Малка повест
- Тръстика
- Шумът на реката
- Далечен живот
- Горски полъх
- Трепетлика
- Северна песен
- Скитнишки напев
- През зимна нощ
- Тъга
- Зимен сън
- Скитнишки завет
Долавям и нощем и денем
тих повик из тъмни гори,
тих повик на образ неземен,
извезан от сини зари.
Вървя аз, но пътя се губи,
притваря се гъстият мрак,
усеща сърцето що люби:
ти чакаш на срещния праг.
Но бавно из хралупи скрити
измъкват се диви жени,
събират, заклинат тревите,
и виещи готвят злини.
Къде си? При тях ли научи
да ставаш на лека мъгла,
магеса ли горския ручей
да шепне безумно: ела?
Проклинаш ли странното чудо,
та нощем и денем зовеш,
не чакаш ли сетна пробуда
из твоя неземен копнеж?
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |