Скитнишка песен (1926)
Тази страница е за стихотворението на Теодор Траянов от стихосбирката „Романтични песни“ от 1926 година.
За другите му стихотворения с това заглавие вижте Скитнишка песен.
- Май
- Обручение
- Не питай
- Среднощният вятър
- Последен бисер
- Първият сняг
- Солвейг
- Спомен
- Есенен здрач
- Твойта песен
- Скръб
- Горско видение
- Теменуга
- Синьо цвете
- Песен за лунните щерки
- Нощна арфа
- Орхидея
- Над морето
- Лунен воал
- Вечер
- Отражение
- Песен без думи
- Вечерен звън
- Малка елегия
- Самота
- Скитнишка песен
- Малка балада
- Русалка
- Скитнишка балада
- Магесана гора
- Вълшебно було
- Въпрос
- Горският чар
- Росен
- Вълшебна нощ
- Неземен бисер
- Малка повест
- Тръстика
- Шумът на реката
- Далечен живот
- Горски полъх
- Трепетлика
- Северна песен
- Скитнишки напев
- През зимна нощ
- Тъга
- Зимен сън
- Скитнишки завет
Прелитат облаците есенни,
над мен разкъсани шумят,
като мечти от скръб разнесени
над някой черен кръстопът.
Към юг се носят! Там небето
прегръща моя роден кът,
там в лед погребах си сърцето,
целунах мойта първа смърт.
Там волен вятърът люлее
дълбоки сини лесове,
до златен вир русалка пее,
неверния другар зове.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |