Скитнишки завет
- Май
- Обручение
- Не питай
- Среднощният вятър
- Последен бисер
- Първият сняг
- Солвейг
- Спомен
- Есенен здрач
- Твойта песен
- Скръб
- Горско видение
- Теменуга
- Синьо цвете
- Песен за лунните щерки
- Нощна арфа
- Орхидея
- Над морето
- Лунен воал
- Вечер
- Отражение
- Песен без думи
- Вечерен звън
- Малка елегия
- Самота
- Скитнишка песен
- Малка балада
- Русалка
- Скитнишка балада
- Магесана гора
- Вълшебно було
- Въпрос
- Горският чар
- Росен
- Вълшебна нощ
- Неземен бисер
- Малка повест
- Тръстика
- Шумът на реката
- Далечен живот
- Горски полъх
- Трепетлика
- Северна песен
- Скитнишки напев
- През зимна нощ
- Тъга
- Зимен сън
- Скитнишки завет
Далеч гората чезне,
но песните заветни
за нея ще ми спомнят
под всеки небосвод —
еднъж ли тя пречупи
стрелите бързолетни,
отправени със клетва
към моя млад живот.
По друмища сурови
на вяра, на измама,
летеше светъл воин,
с победен царствен лик,
звънеше над брезите
развяно мойто знаме,
ехтяха: рог враждебен
и моят бранен клик!
Далече гората чезне,
но нежният й говор
като другарка милва
разискрено чело:
о, спомняй си за мене
и връщай се наново,
като елен що търси
все първото легло!
Аз често ще се връщам
у твоите усои,
при първата си обич,
към буря, зной и бран,
бъди последна пристан
за сънищата мои,
за моя дух безцарствен
с душата ти венчан.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |