Скитнишки завет

От Уикиизточник
Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Романтични песни

Година: 1926


Съдържание:

Далеч гората чезне,
но песните заветни
за нея ще ми спомнят
под всеки небосвод —
еднъж ли тя пречупи
стрелите бързолетни,
отправени със клетва
към моя млад живот.

По друмища сурови
на вяра, на измама,
летеше светъл воин,
с победен царствен лик,
звънеше над брезите
развяно мойто знаме,
ехтяха: рог враждебен
и моят бранен клик!

Далече гората чезне,
но нежният й говор
като другарка милва
разискрено чело:
о, спомняй си за мене
и връщай се наново,
като елен що търси
все първото легло!

Аз често ще се връщам
у твоите усои,
при първата си обич,
към буря, зной и бран,
бъди последна пристан
за сънищата мои,
за моя дух безцарствен
с душата ти венчан.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.