Тръстика
- Май
- Обручение
- Не питай
- Среднощният вятър
- Последен бисер
- Първият сняг
- Солвейг
- Спомен
- Есенен здрач
- Твойта песен
- Скръб
- Горско видение
- Теменуга
- Синьо цвете
- Песен за лунните щерки
- Нощна арфа
- Орхидея
- Над морето
- Лунен воал
- Вечер
- Отражение
- Песен без думи
- Вечерен звън
- Малка елегия
- Самота
- Скитнишка песен
- Малка балада
- Русалка
- Скитнишка балада
- Магесана гора
- Вълшебно було
- Въпрос
- Горският чар
- Росен
- Вълшебна нощ
- Неземен бисер
- Малка повест
- Тръстика
- Шумът на реката
- Далечен живот
- Горски полъх
- Трепетлика
- Северна песен
- Скитнишки напев
- През зимна нощ
- Тъга
- Зимен сън
- Скитнишки завет
От изток морав здрач припада
тъмнеят бледни равнини,
загасват облачни грамади,
мълчат далечни планини.
Вечерницата кротко блика
им неми сенчести води,
по тъмна люшната тръстика
пробягват сребърни бразди.
Шумят стебла и листи сухи
на своя таинствен език,
шумят, разменят думи глухи
с неуловим огледан лик.
Дали зад облачни предели
виси запалена луна,
или русалка звездочела
огря от призрачна страна?
Шумят стебла и листи, пеят,
неземна цевница звучи,
в подводно дъно тъжно греят
две мъртви влюбени очи.
Шуми полюшната тръстика,
шуми, шуми за царствен дар
и спомня песента велика
за обич, и през смърт макар.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |