Тръстика

От Уикиизточник
Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Романтични песни

Година: 1926


Съдържание:

От изток морав здрач припада
тъмнеят бледни равнини,
загасват облачни грамади,
мълчат далечни планини.

Вечерницата кротко блика
им неми сенчести води,
по тъмна люшната тръстика
пробягват сребърни бразди.

Шумят стебла и листи сухи
на своя таинствен език,
шумят, разменят думи глухи
с неуловим огледан лик.

Дали зад облачни предели
виси запалена луна,
или русалка звездочела
огря от призрачна страна?

Шумят стебла и листи, пеят,
неземна цевница звучи,
в подводно дъно тъжно греят
две мъртви влюбени очи.

Шуми полюшната тръстика,
шуми, шуми за царствен дар
и спомня песента велика
за обич, и през смърт макар.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.